Виж ме …. Напрегната, объркана, несигурна в себе си и другите…сама …
Погледни ме пак ! Безразличие, превърнато в решение ?
А, сега се вгледай по – внимателно – напрежението не е ли превъзбуда , а обърканосста ми – неразбиране и на самата себе си, несигурността в миг се превърна в страх….страх , че ще мога и без теб…Търсеща решение ? Неееее…просто преговаряща всички възможни отговори на зададените въпроси, твърде слаба съм за импровизация точно сега….

Видя ли ме? Или погледът ти е замъглен от всичко, което казах ? Повярва ли ми ? Умея да измамя очите ти – те виждат това, което им харесва, преплитат реалност и фантазия…Чакай! Дали въобще гледаш мен ? На кого вярваш – на мен или на очите си ? Кого виждаш мен или измислица ? Кого искаш „мен „ или реалността ….
Намери ли смисъл или просто загуби няколко минути, за да прочетеш тези редове….

Красиво написано.
Но не ме променя. Към по-добро.
Не ме улеснява.
Не ми помага.

Просто красиви думи.
Накарай ме да се чувствам добре с думи?

Все пак създава атмосфера за доверие.

Прав си! Но не е написано за да помага или улеснява :))) По-скоро да обърква и подтиска (леко)